Обект на изследване в книгата са названията за релефни форми, или т.нар. орографска лексика, която е запазена в микротопоними от Западна България.
Орографската лексика е ексцерпирана от близо 100 000 топонима, регистрирани в бившите околии на територията на Западна България в съвременните ù граници. За да се очертаят основните процеси в разглежданата лексикална система, се анализират около 17 000 микротопонима и 800 географски апелатива с тяхно участие. Специално внимание се отделя на орографските термини и земеписните микротопоними, възникнали в резултат на метафоричен пренос.
В изследването се прилагат етимологичният, генетичният, ареалният метод, структурният и сравнителният анализ, също ономасиологичният и семасиологичният подход. В работата се изяснява какви названия се използват за назоваването на един и същи географски обект, като за тази цел корпусът лексеми се разделя на две основни тематични групи: Означения за изпъкнали земеповърхни форми и техните елементи и Означения за вдлъбнати земеповърхни форми и техните елементи. Чрез семасиологичния подход се установява системата от значения, характерни за географската терминология в състава на микротопонимията.
В книгата детайлно се описват речниковите особености на орографската лексика и се проследява нейната топонимизираща активност в микротопонимията от изследваната област.
Очертаният корпус от географските апелативи следва да се използва за попълване на съвременните и историческите лексикални основи, реконструирани от топоними, а изводите, до които се достига в изследването, ще помогнат да се установи съществена част от лексикалните, структурните и словообразувателните особености на българската микротопонимия.