В тази книга се разглеждат начините, по които две на пръв поглед различни миграционни категории – „туристите, ползващи социални помощи“ и бинарната опозиция „бежанец/икономически мигрант“ – се очертават и формират в взаимодействието между условията на производство, начините за възстановяване на работната сила и кодирането на тяхната миграция чрез различни идеологеми. Целта не е да ги разгледаме като категории, принадлежащи единствено към областта на миграцията, а да разкрием тяхната връзка с диференцирани начини на възпроизводство на работната сила. Едно от предположенията тук е, че миграционните апарати – структурите на знанието, които кодират и са кодирани от различни миграционни категории, административните процедури, които различно възприемат видовете движение, физическите локации като бежански лагери, граници и приюти за бездомни, наред с други – се появяват като начин за улавяне и разпръскване на конкретни форми на движение на работната сила с диференциран достъп до пазарите на труда, жилищните условия и социалното подпомагане.