Съвет за издателска дейност

Проф. д. н. Емануел С. Мутафов е роден в София през 1968 г. Доктор е по нова и най-нова обща история от 2002 г. (ИБЦТ-БАН). Хабилитира се в Института за изследване на изкуствата (ИИИзк) през 2009 г. в областта на средновековното и възрожденско изкуство; избран е за професор (2019 г.) и доктор на науките по теория и история на изкуството (2022 г.). Той е византолог, епиграф и историк на изкуството в ИИИзк-БАН, където работи на основен трудов договор от 1999 г. Бил е негов научен секретар (2013-2014) и директор (2014-2022).

От 2009 г. е член на Общото събрание на Българската академия на науките, където е бил зам.-председател на VIII-то ОС на БАН. Има над 150 научни публикации, от които седем монографии. Негови текстове са публикувани от издателства като Cambridge University Press, Brill, Brepols и др. Ръководил е проекти, финансирани от фондациите „А. Онасис“ (1) и „Джон Пол Гети“ (1), от Европейската комисия (1), НФНИ (2) и др. От 2016 г. е делегат на БАН в Union Académique Internationale.

От 2018 г. е координатор на научноизследователската и развойна дейност в Центъра за върхови постижения – Наследство БГ. От 2022 г. е член на комисията по византийска епиграфика към Международната асоциация на византолозите. През същата година е удостоен и с наградата Златен век – звезда на Министерството на културата за значим принос за развитието на българското изкуство и култура.

Красимир Т. Атанасов е роден на 23 март 1954 г. Учи във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и защитава дисертации за доктор през 1986 г., доктор по технически (компютърни) науки през 1997 г. и доктор по математически науки през 2000 г. От 1998 г. е редовен професор в катедра „Биоинформатика и математическо моделиране“ на Института по биофизика и биомедицинско инженерство на Българската академия на науките, от 2012 г. е член-кореспондент, а от 2021 г. – академик на Българската академия на науките, от 2013 г. – почетен член на IFSA, от 2024 г. – почетен член на IEEE.

Научните му интереси са в областта на размитите множества (въвежда обекта „интуиционистки размито множество“ и изследва неговите основни свойства и някои от приложенията му), мрежите на Петри (въвежда обекта „обобщена мрежа“ и изследва основните му свойства, както и някои от приложенията му в изкуствения интелект, теорията на системите, медицината, икономиката и други) и теорията на числата. Той има над 800 публикации в списания, над 300 доклада от конференции и 39 монографии. Член е на редакционните съвети на повече от 20 международни списания и е главен редактор на 5 от тях.

Владимир Зарев е роден през 1947 г. в София. Завършил е Българска филология в СУ Климент Охридски. От 1972 г. работи в елитното списание за българска и световна литература Съвременник, а от 1988 г. е негов главен редактор.

Владимир Зарев е носител на Националните литературни награди Иван Вазов и Елин Пелин. През 2017 г. той бе удостоен и с Държавната награда Св. Паисий Хилендарски, а през 2019 г. получи от президента орден Стара планина - първа степен, за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. От 2021 г. Зарев е академик на БАН. През 2022 г. беше удостоен с награда Перото за цялостен принос към българския литературен контекст.