Настоящата книга представя основните резултати от социоономастично изследване на имената на новородените деца в най-големите български градове в началото на 21. век. Изходна точка за проучването е добре познатата от социолингвистиката теза, че социалните и културните фактори, оказващи влияние върху лингвистичните процеси като цяло, формират модата в именуването и определят състоянието на именния репертоар в настоящия момент. Проучването на личните имена разчита на актуалните в последните десетилетия теоретични постановки в социолингвистиката, които, пренесени в полето на антропонимията, спомагат да бъдат обяснени по адекватен начин промените в личноименната система, ставащи у нас в началото на 21. век. Oтправна точка на анализите е схващането, че именно процеси като урбанизацията, глобализацията и глокализацията, протичащи в Европа, мотивират езиковите промени и са една от основните причини за измененията в сферата на антропонимията. Това дава възможност за теоретичното осмисляне на процесите в българския именник от макросоциолингвистична гледна точка, като наблюденията се разпростират към такива съществени аспекти като изясняване на начина, по който съвременната езикова ситуация оказва влияние върху появата и честотата на определени имена и именни модели, как процесите на глобализация и миграция формират антропонимните вкусове и определят новия набор от имена и не по-малко важно, как езиковата урбанизация нивелира модата при имената в географски аспект.