Изследването очертава социокултурната характеристика на родството като положена в поле на единство и взаимодействие между връзките в родствената система и най-вече между патрилинейната институция и останалите родствени институции. Параметрите на това взаимодействие са различни и засягат всяка от възможните прояви на родство (по сватовство, на ритуално и духовно родство и пр.), но всички те в своята съвкупност имат ключова роля в поддържането на индивидуалната и общностната идентичност в прединдустриалната култура. Нещо повече, като система от роли и прояви родството в българското традиционно общество има смисъла на капиталова характеристика и социална инвестиция, които до голяма степен се пренасят и продължават да живеят също в модерната епоха и в съвременносттa.