Това изследване се занимава с четири основни проблема: 1. с Логоса в неговата цялост, т.е. отвъд елементарната връзка между образ и надпис, и връзката му с адресата и средата и от гледна точка на модерните понятия за интервизуалността и интертекстуалността; 2. с Новата митрополия („Св. Стефан“) на Несебър и нейния художествен кръг като пример за високо изкуство по българските земи в края на XVI и XVII в., вписани в широк балкански контекст; 3. с културната история на Несебър през османския период, прибавяйки нови непубликувани надписи и извори, които да спомогнат за реконструкцията на миналото по Южното ни Черноморие, както и 4. се опитва да докаже съществуването и използването на ерминия от типа на Данииловата на Балканите още през XVI в.