Авторката изследва в социолингвистичен план така наречения „македонски език“. Въз основа на богат фактически материал, извлечен от печата на Република Македония, се доказва основната тенденция към изместване на българските книжовни езикови елементи и замяната им със сърбизми или с новообразувания по сръбски модел. Ценният принос на монографията се състои в това, че с научна аргументация е защитено становището за изкуственото изграждане на „македонска нация“ като етап към окончателно сърбизиране на Вардарска Македония.