В книгата се разглеждат в исторически и сравнителен план личните местоимения в балканските езици. Проучването се прави последователно на три равнища: морфологично (със средства от теорията на множествата), семантично (чрез система от бинарни диференциални признаци) и синтактично (посредством граматиката на зависимостите). Въз основа на получените резултати се правят съпоставки на лично-местоименните системи в балканските езици по синхронната и диахронната ос, както и изводи за приликите и разликите между тях и за тенденциите в развитието им.