Монографията анализира ключови проблеми на икономическото развитие на България към края  на ХХ и началото на ХХI в. Направен е опит за цялостна оценка на състоянието на прехода към пазарна икономика. Анализирани са последователно принципни теоретични постановки и пречупването им в конкретните реалности. Проследяват се измененията на макроикономическите показатели и се открояват причините за позитивните или негативните ефекти. Взаимоотношенията с международните финансови организации и по-специално с МВФ са в центъра на вниманието.  Възлов проблем е взаимодействието между финансова стабилизация и икономически растеж. Формулирани са елементи на макроикономическата политика, които биха позволили прерастването на финансовата стабилност в траен икономически растеж. Обръща се внимание и на редица особености, които традиционно са оставали настрани от полезрението на местните икономисти. Изказани са оригинално звучащи идеи с претенции за принос към развитието на теорията и практиката на икономическия растеж в условията на преход.    Монографията стъпва на богат и всеобхватен информационен материал, който допринася за изграждане на относително завършена представа за особеностите на българската икономика през 90-те години на ХХ и началото на ХХI в. Осмислянето на изследването предполага предварителна подготовка от основните курсове в икономическите ВУЗ. Тя е богат източник на материал за разсъждения както за специалисти с теоретично-аналитична нагласа, така и за макроикономическия управленски елит.