Монографията разглежда две понятия, които са изпълнени с дълбок смисъл за зрелия в чувствата и в съзнанието си човек. Всеки познава страданието, а почти всички - и състраданието. Но може би именно поради тяхната познатост тези понятия сравнително рядко стават предмет на научен анализ. Авторът разглежда удоволствието и страданието като антиподи на психичния живот, но разкрива и тяхната асиметричност. Страданието е по-силно откроено и релефно състояние от удоволствието. Това нюансира по съответен начин и проблемите на етиката. Минимизирането на страданието се оказва по-важен морален приоритет от максимизирането на удоволствието. По-малко да страдаме ние и нашите близки е по-важно от разширяването на допълнителните радости в нашия и в техния живот. Разкрива се мощната мотивираща сила на състраданието и състрадателността, които не могат да бъдат компенсирани от никакви абстрактно-идейни подбуди. Съпоставят се понятията "страдание" и "зло". Подлага се на остра и аргументирана критика цинизмът на извиняващите ужасни страдания в света с някакви висши съображения. Във връзка с това се обсъждат идейните системи на оптимизма и песимизма и позициите на някои класически религии. Изложението е емоционално и стилистично раздвижено и като се има предвид както актуалната, така и универсалната значимост на темата, книгата може да се препоръча не само на философи, етици, религиоведи, историци, антрополози, социолози, но и на значително по-широк кръг читатели.