Краят на един век е началото на очакванията през следващия. Многобройните анализи на държавни и правителствени институции, на научни организации и отделни изследователи през втората половина на ХХ в. ясно очертаха утвърждаващите се неблагоприятни тенденции в развитието на населението в България. Тяхното задълбочаване през последните две десетилетия на изминалия век дадоха основание общата картина на влошената демографска ситуация да се назове „демографска криза“. Целта на настоящия труд е да се направи многостранен социално-демографски анализ на общата картина на демографското състояние на страната в началото на ХХІ в. – както на основните възпроизводствени процеси на населението, така и на главните елементи на социалната среда, в която тези процеси се развиват, като се очертаят трудовият, образователният и здравният статус на населението, семейната среда и социалните мрежи на лицата и др. Това разширяване на изследователския фокус от чисто демографския профил на изследването с включването на редица социални аспекти позволява по-дълбоко да се проникне в социалните механизми, които подсилват или задържат развитието на населението не само в сегашния момент, но и в по-близка или по-далечна перспектива.