Книгата представя по нов начин системата на българските лични имена, които са анализирани от гледна точка на лингвистичната семантика и прагматика. Собствените имена имат специфична семантика, която в основата си е прагматична, отнесена към говорещите и контекста. Различните им форми, реализиращи се в процеса на комуникация, са свързани със социалните и личните взаимоотношения между говорещия и неговия адресат, с биологичния пол и възрастта на лицето, както и с културните традиции на обществото. В този смисъл традиционното морфологично изследване не може адекватно да отрази и опише системата на собствените лични имена и да ги класифицира. Това наложи при изследване на значението на собствените имена да бъде приложен нов подход, чиято теоретична база е създаденият от Анна Вежбицка общ модел за изследване на семантиката и прагматиката на личните имена в типологично различни езици. След направения семантичен анализ на значението на отделните форми на българските имена, основан на тълкуване, което отразява цялото съдържание на дадена форма, като краен резултат от работата бяха очертани рамките на българската личноименна система и се изгради нова, стройна класификация с ясно обособени групи и подгрупи имена. Освен това семантичното изследване даде отговор и на други важни, но необяснени до този момент въпроси, като причините за унификацията на средния род при експресивните имена и задължителното им членуване при референция, експанзията на някои форми на имената и др. От изследването следват редица изводи от културологичен характер, направени след сравнителния анализ на българската личноименна система със системите на типологично близки и типологично различни езици като руски, полски и английски.