Анотация
Монографията е посветена на възможностите и реализацията на едни от най-високите научни и технологични постижения на човечеството – аерокосмическите методи и технически средства при решаването на вечния и актуален проблем – изучаването на природните бедствия и екологичните катастрофи като път към успешната борба с тях.
Най-напред се правят някои терминологични уточнения, накратко се разглеждат общи въпроси за природните бедствия, дават се описания на аерокосмическите летателни средства, от борда на които се извършват изследванията, и се коментират основните насоки в борбата срещу природните бедствия. Последователно за всички тях – земетресения, наводнения, тропични циклони, вулкански изригвания, цунами, прахови бури, горски пожари, мълнии и други, се дискутират онези техни елементи, които най-ефективно могат да се изучават с дистанционни аерокосмически технологии с цел прогнозиране, детектиране на възникването, следене на развитието, установяване на отрицателните последствия и щетите, мониторинг на възстановителните мероприятия и т.н. За всички тях най-напред са проследени накратко началото и хронологичното развитие на методите, техническите средства както за получаване на дистанционни данни, така и за обработката им. Всичко това е илюстрирано с някои теоретични предпоставки и с конкретни примери.
Естествено, разгледани са и работата и постиженията на българските учени и специалисти в тази насока.
Книгата е предназначена за широк интердисциплинарен читателски кръг – научни работници и специалисти по екология, геофизика, география, геология, метеорология и хидрология, авиация и космически изследвания, противопожарна охрана и гражданска защита, военни специалисти, медицински, планински и други спасителни служби, застрахователни деятели, инженери от различни специализации, учащи се в граждански и военни висши учебни заведения.