"Гаро Мардиросян е роден на 10 октомври 1944 г. в София. Средното си образование получава в Образцов техникум по фина механика и оптика ""Ломоносов"". Завършва задочно Техническия университет в София със специалност електроинженер по слаби токове. Работи в Геофизичен институт на БАН от 1965 до 1979 г. последователно като техник, майстор-специалист по научна апаратура, инженер, научен сътрудник и завеждащ Централна сеизмологична обсерватория. През 1980 г. във връзка с изпълнението на Националната космическа програма „България –1300“ преминава на работа в Институт за космически изследвания при БАН. От 1990 г. е старши научен сътрудник по тема „Дистанционни аерокосмически методи и средства за изследване на Земята и планетите, в екологията и стопанството“. Основните му научни интереси са съсредоточени в областта на изучаване на екологичните катастрофи с наземни (контактни) и аерокосмически (дистанционни) методи и апаратни средства. Един от основателите на магистърска и докторска програма “Дистанционни аерокосмически изследвания” към Нов Български университет. Гаро Мардиросян е автор на над 80 научни публикации, около 60 научни доклада, 4 книги, десетки научнопопулярни статии и 24 патента за изобретения. Той е „Почетен изобретател“ от 1982 г. Защитава два доктората по геофизика (1985 и 2000 г.). Участва в реализацията на почти всички значими национални и международи космически проекти с българско участие. През 1991 г. Г. Мардиросян е удостоен с професорско звание и е приет за действителен член на PWPA (Professors World Peace Academy) – Ню Йорк: „за научната, приложната, изобретателската и популяризаторската си дейност, и за заслуги в процеса на демократизацията“. През 1999 г. е вписан в Златната книга на българските изобретатели и откриватели, а през 2000 г. – в Енциклопедията “2000 най-изтъкнати учени на ХХ век”, издание на Кеймбриджския биографичен център. През 2002 г. спечелва международен конкурс и е поканен на работа в Националния център за научни изследвания на Франция (CNRS) по тема за дистанционно изследване на земната атмосфера, финансирана по Научната програма на НАТО. През 2003 г. защитава дисертация за получаване на научна степен „доктор на техническите науки”. От 2004 г. е председател на Общото събраниена учените, а от 2005 г. – старши научен сътрудник І степен в ИКИ – БАН и председател на Научния семинар на секция „Дистанционни изследвания на Земята”. Проф. Мардиросян има големи закслуги за създаването и укрепването на списание „Аерокосмически изследвания в България”, сега поредица “Aerospace Research in Bulgaria”, където от 1982 г. е Отговорен секретар, а от 1996 г. – Зам. главен редактор. "