• Йордан Заимов

Проф. Йордан Заимов е роден на 23 април 1921 г. в гр. София. Завършва специалност „Славянска филология“в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Цялата научна дейност на проф. Заимов е свързана с Института за български език. Основните области, на които са посветени трудовете му са етимологията, ономастиката и старобългаристиката. Основател и ръководител на секция „Ономастика“ и Група за издаване на старобългарски паметници в Института, като същевременно заема и длъжността заместник-председател на Единния център по език и литература при БАН. До 1979 г. ученият е съавтор на Българския етимологичен речник, І и ІІ том, чийто основен план и принципи, както и почти целия първи том изработва сам. Най-известните му трудове по ономастика са: „Местните имена в Пирдопско“, 1959 г.; „Местните имена в Панагюрско“, 1977 г., „Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“, 1967 г., „Български географски имена с -jь. Принос към Славянския ономастичен атлас“, 1973 г., „Български именник“, 1988 г., „Български водопис“ І и ІІ том, 2012 г., редица изследвания върху българската топонимия в Албания и Гърция, топонимното словообразуване и мн. др. Другото основно направление от научната дейност на проф. Й. Заимов е историята на българския език. Значими постижения в тази област са: „Битолски надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015-16 г.“, 1970 г., „Супрасълски или Ретков сборник“, 1982-1983г., „Асеманиево евангелие. Старобългарски паметник от ХІ в.“, „Нов старобългарски паметник. Първомайски надпис от ХІ-ХІІ в.“ 1983 г., „Кичевски триод“, 1984/ 1994 г. Проф. Заимов владееше редица чужди езици. Беше член на Международния комитет по ономастика; на Ко¬мисията по ономастика към Международния комитет на славистите; също така и член на редакционната колегия на сп. „Балканско езикознание“. Проф. Заимов получава Кирило-Методиевска награда през 1971 г. и през 1983 г. за два забележителни свои труда. За цялостната си значима научна дейност е носител на орден „Кирил и Методий“ І ст. и медал „100 години БАН“. Проф. Анна Чолева-Димитрова И-т за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ Българска академия на науките

• Василка Тъпкова-Заимова

"Проф. Василка Тъпкова-Заимова е родена на 7 август 1924 г. в София. Завършва Френския колеж (1943) и класическа филология в Софийския университет (1947). Започва работа като научен сътрудник в Института по история при БАН в секцията за издаване на гръцки и латински извори за българската история. Специализира в Ленинград, Москва и Париж. Става един от основателите на Института по балканистика при БАН, където работи от 1964 до 1989 г. Членува в редица български и международни научни асоциации – по балканистика, славистика и византология. Чете лекции в много български и чуждестранни университети. Василка Тъпкова-Заимова участва в изготвянето на 11 тома гръцки и 2 тома латински извори за българската история. Основни тематични области в изследователската й работа са: етногенезис на балканските народи; историко-географски и демографски проблеми на българските земи през Средните векове; политическа идеология и църковна организация на средновековна България; византийско-балкански културни контакти и взаимодействия; генезис и развитие на Кирило-Методиевото дело; историко-апокалиптичната книжнина във Византия и България; култът към св. Димитър Солунски и др. През 1971 г. проф. В. Тъпкова-Заимова е удостоена с Кирило-Методиевската награда на БАН, а през 1995 г. – с ордена „Академични палми“ на Френската академия. Проф. Анисава Милтенова (Из: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. София, 2003, с. 213–216)"

ISBN: 978-619-245-0977

Година на публикуване: 2021

Категория: Български език

Издание: Второ издание

Език: Български

Тип на корицата: Твърда

Страници (бр.): 204

Тегло (кг.): 0.700 кг.

Формат: n/a

Ширина (мм.): /n/a

Височина (мм.): /n/a

Дебелина (мм.): /n/a