Тази книга е опит да се обхване необята на явлението Ботев не само в собственото му време, но и в проекцията му във времето днес. Тя е плод на вярата, че сега, както и винаги, е невъзможно да се пише за Ботев без времето на този, който се е заел да пише за него. Фактът на двойното проециране е израз на заветния смисъл на Ботевия живот и дело в темелната им положеност за нашето днес. Това задава и композицията на "Ботевиада", фокусирана в историческото върху екрана на текущото, за да се разчете гениалното в непреходността му.