Представеният монографичен труд е първо по рода си комплексно изследване върху Одеските дамаскини от сбирката на В.И. Григорович. Обект на анализ са ръкописни сборници, написани на новобългарски език – Одеските дамаскини – най-отдавна познати в науката като дамаскински сборници, които досега не са били предмет на научни изследвания. Предмет на монографията са палеографските, кодикологичните и лексикалните особености на ръкописите. Основната цел на монографията е анализ и систематизиране на най-важните особености на Одеските дамаскини от различни гледища – историческо, лингвистично, изкуствоведско. За пръв път със средствата на научния анализ е представено пълното и комплексно палеографско и кодикологично описание на четирите Одески дамаскина. На базата на комплексните данни и пресичане на различни по тип анализи са предатирани и локализирани два от Одеските сборника към Карловско-аджарската школа и Котленската книжовна школа.
Представена е референтната характеристика на лексикалните особености на Одеските дамаскини, която съдържа нов изворов материал за историята на българския език, за произхода и състава на
дамаскинската лексика от XVII – XVIII в., диалектното ѝ деление.
Във основа на ексцерпирания материал от Одеските сборници показани са особеностите на новобългарския език и развойните тенденции, които са открояват през XVIII в.