Настоящото изследване поставя ясна връзка между книжнината на българите католици от южните
български земи и банатската книжнина, като онагледява с примери, че графичният модел, създаден
за банатските българи от Йозу Рил, следва в голяма степен правописните принципи на книгата на Яко Яковски „Kristianski nauk“. По-важни обаче ми се струват лексикалнитеданни, които доказват връзката
на банатската книжнина с образците, създавани около Пловдив. Това дава основание да се говори
за език на българската католическа книжнина, в който най-ярко проличават общите характеристики
на християнската лексика. Закономерно тя е свързана с Римокатолическата църква и е повлияна от латинския език. Книжнината на българите католици от XIX век намира своето естествено продължение
в банатската книжнина, която се създава и днес в областта Банат. Основана също на латиницата, тази
литература демонстрира с правописната си система, от една страна, принадлежност към Западната църква, а от друга – свързаност с предходната традиция от южните български земи. В превода на
Светото писание за банатските българи банатската книжнина утвърждава своята българска езикова
основа и ясно заявява, че носи стремежите и усилията на банатските българи за неподвластна на чужди
езикови влияния национална идентичност.