Книгата „Разширен ум на сцена“ предлага интердисциплинарен философско-психологически анализ на психодрамата като практика, която може да бъде концептуализирана като форма на разширен и въплътен ум. Авторката развива оригинална теза, според която психодраматичната сцена функционира не само като терапевтичен инструмент, но и като външен когнитивен ресурс, участващ активно в процесите на памет, идентичност и себеосъзнаване.
Изследването стъпва върху съвременни дебати във философията на съзнанието, когнитивната наука и епистемологията – по-специално върху тезиса за разширения ум, въплътеното познание, разпределеното познание и споделената агентност. Тези теоретични рамки са поставени в диалог с психодрамата като метод за работа с травма, автобиографична памет и лична идентичност. Особено внимание се отделя на ролята на тялото, кинестетичната памет и сценичното действие в процесите на припомняне и реконструкция на преживявания.
Книгата защитава тезата, че психодраматичната сцена може да покрие основните критерии за включване в разширена когнитивна система и че чрез телесното действие, пространствената организация и социалното взаимодействие тя допринася за разширяването на ума и на личната идентичност отвъд индивидуалните телесни граници. В този смисъл психодрамата се разглежда като пример за въплътено, разширено и разпределено познание в терапевтичен контекст. Трудът е насочен към философи, психолози, психотерапевти, специалисти по психодрама, когнитивни науки и хуманитарни изследвания, както и към всички, които се интересуват от новаторски подходи към разбирането на ума, тялото и идентичността.