Личността и делото на Димитър Хоматиан отдавна привличат вниманието на изследователите на средновековната балканска история от края на ХІІ в. и първите десетилетия на ХІІІ в. Не на последно място обект на систематични проучвания е и богатото книжовно наследство, оставено от видния български църковен предстоятел, заемал охридския архиепископски престол в началото на ХІІІ в. Могат да бъдат набелязани поне три основни направления на досегашните научни занимания по тези проблеми: 1) църковноканонично – Хоматиан е признат за един от най-големите авторитети по църковно право от началото на ХІІІ в.; 2) гражданскоправно – документите от времето на Хоматиан представляват особено ценен източник на информация по отношение на наследственото и брачното право и мястото на жените и децата във византийското общество; 3) църковноисторическо – решенията, излезли изпод перото на Хоматиан, както и въобще от канцеларията на Охридската архиепископия по време на неговото светителстване, са първостепенен извор за историята не само на Архиепископията, но и на Българската църква като цяло, на Никейската патриаршия, Епирската църква и Сръбската архиепископия.