В изследването са проследени основните периоди в демографското, икономическото и социалното развитие на българската етническа общност в Приазовието, Украйна, заселена там от Бесарабия в 1860 – 1862 г. Анализирани са причините, поради които българите търсят приют и препитание в Бесарабия и Таврия – вековното османско владичество и целенасочената политика на царска Русия, заинтересована от заселването и облагородяването на безлюдни територии. Впечатляващо е представена невероятната устойчивост, с която таврийските българи отстояват и съхраняват националната си идентичност и стремежа си към духовност. Чрез богат документален материал е акцентирано върху преживените от тях принудителни миграции, политически репресии, разкулачванията, глада 1921 – 1923 и 1932 – 1933 г., включително и завръщането на част от тях в СССР. Това поражда размисли относно цената на българщината за задграничните ни сънародници и за политиката спрямо българската диаспора.