„Тройното взаимодействие“ е книга на границата на статистиката и философията. Темите са статистически, но основните въпроси не са какво и как, а защо. Базовите термини и принципи на статистиката са пречупени през теми от когнитивната наука и през знанията ни за устройството на човешката познавателна система. Започвайки от понятието средно, се поставя въпросът: „Ако получим, че средната годишна оценка на един ученик е 5.23, коя е измерваната същност, чиято количествена стойност е 5.23?“ В следващите глави се анализира смисълът на понятията дисперсия, корелация, взаимодействие. Фокусът на втората част на книгата е логиката на статистическата проверка на хипотези и по-конкретно методите t-тест, дисперсионен анализ, регресионен анализ и непараметричните тестове. Последната трета част се доближава до хоризонта на възможностите на статистиката и в нея се разискват ограниченията (както теоретични, така и чисто практически), някои критики и съвременни дискусионни и разделителни дилеми. По глави в тази част се говори съответно за грешки при практическата статистическа проверка на хипотези, бейсианските възгледи, тежките изчислителни модели за машинно обучение и свръхсложността.