Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в западната част на Западна Тракия (Ксантийско) и в южните райони на Средните Родопи (Смолянско, Златоградско). Материалът е ексцерпиран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана включената в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и с антропонимия от XV в. от различни краища на българската етническа територия. Това дава възможност да се види спецификата на местната антропонимна система в регионален и в общобългарски план. Показани са тенденциите в развитието ѝ. Съпоставката с данни от топонимни и антропонимни изследвания на българските селища в Западна Тракия и в Среднородопието и Източните Родопи от по-ново време представя по-пълна картина на българското присъствие там.