Монографията е историко-етноложко изследване на календарните празници, обичаи и обреди на онова население, което първоначално се отличава от останалите българи по своите еретически павликянски възгледи, а впоследствие и с новото си католическо вероизповедание. Хронологичните рамки на проучването обхващат времето от края на ХIХ до средата на ХХ век. До голяма степен те са условни, тъй като, за да се подчертае развитието на календара, са използвани и всички известни писмени свидетелства от по-ранни периоди. Основните материали по темата са събрани на самия терен и са резултат от многогодишните търсения на автора в двадесетина български селища, населявани компактно от българите католици. Настоящият труд е първи опит за цялостно представяне и анализиране на празнично-обредната система на разглежданата общност. Книгата е насочена към етнолози, културолози и историци, както и към по-широк кръг от читатели, които се интересуват от традиционната култура на българите и в частност от нейните конфесионални, регионални или локални варианти.