Рационализмът е творчески метод, който съпътства архитектурата още от най-ранните и заченки. У нас това личи много ясно в архитектурата на народните майстори от ранното ни Възраждане. В противоречивото развитие на европийската архитектура той многократно е трябвало да отстъпва пред стилови насоки, подчинени на формалистични увлечения. Особено далеч в тази насока отиват архитектите от 19 в., но в същото време се появяват и първите теоретически предвестници на рационализма от 20 в. (Земпер, Съливън и др.). Опитът да се извърши многостранен разбор на приноса на рационализма за развитието на съвременната архитектура разкри поредици от негови положителни и отрицателни въздействия.