Първият том представя развитието на българското традиционно творчество чрез историко-типологична интерпретация на музикално-фолклорни материали, събирани през последните сто години. Трудът се състои от два раздела, посветени съответно на архаичните пластове в песенния и танцовия фолклор и на инструменталната фолклорна традиция. Фолклорният обред, разгледан като основна културологична единица, задава по-широкия контекст, в който се разгръщат музикалните прояви. Представените обреди от земеделско-календарния цикъл и жизнения цикъл на индивида насочват изложението не към етнографския детайл, а към характерното за доиндустриалните общества единство между мироглед и култура.