Честотният речник на българската публицистика е съставен върху основата на половинмилионна текстова извадка, извлечена от страниците на централните български ежедневници от 60-те и 70-те години. Той се състои от три части: пълен словоформен Азбучен списък с данни за честотите, средната аритметична и средното квадратично отклонение; Рангов списък на лексемите с честота по-голяма или равна на 10; пълен словоформен Обратен честотен речник по части на речта. Трите части на речника представят материал за обобщителна лингвостатистическа работа, очертаваща точно употребата на лексиката, словообразувателните типове и морфологични категории в текстовете на едно десетилетие, а в голяма степен и общите тенденции, характерни за езика на вестниците от 1944 до 1989 г. Материалът на Честотния речник може да се използва като база данни за разностранни синхронни и диахронни изследвания.