В монографията се разглеждат теоретичните проблеми на медицинската наука, съотнесени към някои основни философски категории, като се проследява влиянието върху медицината на главните направления в съвременната философия. Но разработките на автора в тази насока не носят чисто теоретичен, абстрактен характер. Пряко или косвено, те са свързани с проблемите на клиничната медицина, а оттук - и с практическата дейност на лекаря и медицинския екип изобщо. Важно място в тази връзка заемат въпросите за причинността в медицината, за цялостността на организма, за йерархията на неговите функции, за неговата адаптация и саморегулация, за отношението между психичното и соматичното. Застъпваните становища водят до обстойна обосновка на теоретичните основи на психосоматичната медицина.