Монографията изследва дейността на Коминтерна за завоюването на позиции сред селяните и техните политически организации с цел спечелването им за каузата на "световната революция". Разгледан е най-активният период от дейността на Коминтерна в тази област: 1923-1931 г., когато действа създаденият от него Селски интернационал (Крестинтерн), с помощта на който Коминтернът се надява да проникне в селското движение. Анализирана е концепцията на Коминтерна за политиката на комунистическите партии към селските партии и организации. На базата на богат документален материал конкретно се разкрива прилагането Ј към селските партии на Балканите - Българския земеделски народен съюз в България; Хърватската селска партия, Съюза на земеделците и Земеделската партия в Югославия; Националцаранистката партия в Румъния, Аграрната партия и Републиканския съюз в Гърция. Разкрити са начините и средствата за привличането на селските партии на страната на комунистическото движение. Разгледан е и опитът по организирането в края на 20-те - началото на 30-те години на ХХ в.  на тъй нареченото "селско комитетско движение". Изясняват се причините за провала на политиката на Коминтерна сред селяните и техните организации на Балканите.