Монографията продължава разсъжденията на автора за Бога (вж. И. Слаников. Бог като понятие и като ценност. С., АИ „Марин Дринов“, 2004 ). От отношенията между бога и човека вниманието се насочва към отношенията между Бога и света. Те се осмислят от аспекта на понятията трансцендентно и иманентно. Съпоставят се актуалистичната и фабулизиращата парадигма. Използва се алегорията „хармоника“, за да се онагледи отношението между „сгънатото“ и „разгънатото“ състояние на света. Трансцендентното се разглежда като холистичен, „сгънат“ аспект на битието, а емпирично-иманентното - като негов динамично „разгънат“ аспект. Въз основа на всичко това се проследява възможността за смисъл между Алфата и Омегата, за всеобщо уравновесяване и за подреждането в морален план.