Роден е на 22 декември 1930 г. в с. Кръшно, община Търговище. Завършва теология вСофийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1956 г. Като научен сътрудник по средновековна археология работи повече от 30 години в Археологическия институт в Шумен, филиал на БАН. Ръководил е археологически разкопки и проучвания в Плиска,Велики Преслав и на други паметници от епохата наПървото българско царство. Особено важни са приносите му в изучаване на преславската художествена култура и старобългарското материално и духовно творчество през IX-Х век. От 1990 г. е университетски професор и чете лекции по библейска и църковна археология, християнско изкуство, средновековна българска култура и история на Византия в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. От 1992 до 1995 г. е декан на Факултета по българска филология, история и теология, а от 1996 до 2000 г. – ректор наШуменския университет. Там, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и в Свободния университет във Варна чете лекции по църковна археология и християнско изкуство. Автор е на 10 монографии и над 200 научни студии и статии. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ І степен, и „Стара планина“ І степен.