Трудът е опит да се анализира българската микротопонимия с оглед запазените в нея названия на плодове, определяни на ежедневно равнище за такива, а не според ботаничната научна класификация. Изхождайки от идеята, че топонимията може да послужи като източник за набиране на сведения за наивното етнобиологично познание на българите, изследването си поставя за цел да бъде разкрит начинът, по който местните имена отразяват фолклорната биосистематика на плодовете. Чрез проучването на връзката между топонимията и растителния свят се онагледяват принципите, по които се класифицират растенията във фолклорното съзнание на българите и се предлагат модели за народната таксономия на плодовете. Проучени са изчерпателно названията за 20 плода, срещащи се в различни видове местни имена, като извлеченият материал (народните термини за плодове) е представен по тезаурусен принцип. Изследването има приноси в областта на диалектната лексикография и лингвистичната география, тъй като са регистрирани неописани до момента фитоними и се обръща специално внимание на географското разпространение и вариантността на названията за плодове.