Фибулите са едни от най-широко разпространените метални предмети през късножелязната епоха в Тракия. Голямата им популярност се дължи на използването им като аксесоар за облеклото, съчетаващ в себе си две функции – утилитарна и декоративна. Ролята им на средство за закопчаване на дрехите ги прави чувствителни към стремежа за усъвършенстване на конструкцията с цел оптимална употреба. Стойността им на накит от своя страна води до допълнително моделиране на отделните им части и нанасяне на украса, с което те стават податливи на модните тенденции в ювелирството. Тази двойствена природа предопределя фибулите като предпочитани предмети през различните исторически периоди от края на бронзовата епоха до Средновековието. Еволюцията в конструкцията и формата им ги превръща в надеждни хронологични индикатори, често използвани за периодизации на отделни региони и цели епохи. Основната цел на настоящия труд е пълното изучаване на всички типове фибули, откривани на територията на Древна Тракия през V – I в. пр.Хр. чрез проучване на техния произход, еволюция, хронология, териториално разпространение и употреба.