Какво представлява и как се развива еврозоната? Какви са изгледите пред България за нейното присъединяване предвид икономическото развитие и готовността ѝ за членство? Най-напред са разгледани икономическите резултати през първите 20 години от въвеждането на еврото в парично обращение. Анализират се провежданите политики и тяхната зависимост от глобалната среда и икономическите предизвикателства. Проследено е развитието на регулаторната рамка за присъединяване на националната парична единица към валутния съюз и изпълнение на критериите за номинална конвергенция. Чрез макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС, включително и България, се идентифицират потенциалните рискове на ранен етап. В критичен план са анализирани рисковете от гледна точка на финансовия сектор, произтичащи от присъединяване към еврозоната на периферни за ЕС икономики като нашата. Засегнати са въпросите за подготовката на страните, преди да влязат в еврозоната, което пряко се отнася до България – правна, аналитична, институционална рамка и др. Показано е общественото мнение „за“ и „против“ приемането на еврото по данни на Евробарометър за страни от ЕС, в т.ч. България, което би следвало да е важен фактор за определяне на връзката между обществените нагласи към еврозоната и политическите стратегии и решения. В последната част на монографията са проследени положителните и отрицателните ефекти от присъединяването към еврозоната. За сравнение се отчита опитът на две групи страни от ЕС от гледна точка на подготовка и провеждани политики – балтийските държави (Естония, Латвия и Литва) и Хърватия, които са членки на еврозоната, и страните с дерогация (Полша, Чехия, Унгария, Румъния), които имат потенциала, но към момента се въздържат от членство.