Книгата е посветена на новооткрит тип праисторически антропоморфни керамични съдове. Те са открити при разкопките на голямото къснонеолитно ямно светилище край Капитан Андреево, Свиленградско, което е функционирало в края на 6 и началото на 5 хилядолетие пр. н. е. (5300 - 4900 г. пр. н. е.). Според тяхната иконография изследваните тук антропоморфни съдове са уникални произведения на древното изкуство, без аналог в Стария свят. Като стилизиран образ на богинята Майка, те заели централно място в късните неолитни ритуали, извършвани в светилището. Те представляват стилизирано женско изображение, състоящо се от биконично тяло и цилиндрична шия, оформена като отворена глава с анатомични белези, но без уста. Косата е завързана отзад на кок. Главата и горната част на тялото са покрити с богат врязан състав, който изяснява характеристиките на антропоморфното изображение. След продължителна употреба съдовете били смачкани на ритуалното поле и части от тях били депозирани в много ритуални ями. Това се случва по време на жертвоприношение, извършено от „живите“, на което душите на „починалите“ роднини и богинята Майка са „поканени“ като двигател на безкрайния цикъл от прераждането до смъртта и новото прераждане. Книгата представя и трудния процес на сглобяване на частите и възстановяване на уникалните антропоморфни съдове от светилището до Капитан Андреево.