В монографията се разработва нова координираща стратегия в теорията на йерархичните системи, наречена неитеративна координация. С нейното прилагане се решават оптимизационни задачи от математическото програмиране с използване на йерархичен подход. За решаването на такива задачи се прилага декомпозиция на изходната оптимизационна задача с голяма размерност до набор от подзадачи с по-малка размерност, решавани от подсистемите и координатора на йерархична система с две нива. При решаването на координиращата задача в теорията на йерархичните системи се прилагат две основни координиращи процедури: координация с изменение на целите на подсистемите (целева координация) и координация с изменение на дефиниционните области или ограниченията на задачите на подсистемите (координация с предсказване). Изследванията в монографията се отнасят предимно до координация с предсказване с прилагане на неитеративна координация. Изведени са модели на йерархични системи, като е представено йерархично решаване на съответните оптимизационни задачи. Това позволява в определени случаи решението на оптимизационната задача да се получи в явен аналитичен вид. Съставените йерархични модели, изведените алгоритми за решаване и получаваните оптимизационни решения, както и практическите приложения са следствие от доразвитие на метода на неитеративната целева координация, публикуван вече като научен резултат в съавторство със ст.н.с. І ст. д.т.н. Тодор Стоилов.