Българското национално училище, което поради историческите условия се създава едва през втората четвърт на ХІХ в., не може да осигури средно и висше образование за своя интелигенция от модерен тип. Почти до Освобождението то е представено от начални и основни училища, което принуждава българите да постъпват в чуждестранни учебни заведения. Чрез оригинални извори в книгата са изследвани механизмите за осведомяване на българското общество при тогавашните комуникации и изолация в Османската империя за програмите, условията за постъпване, средствата, които са необходими и т.н., в училища извън родните зами. Анализират се източниците на издръжка и сумите, нужни за обучението в училищата на различни градове. Описва се пътуването на българските деца, юноши и девойки, до съответните страни, което понякога продължава с месеци. Представя се емоционалният и психологически шок на младежите от изостаналата ориенталска провинция при първия сблъсък с новата среда, начин на обличане, кухня, учебни изисквания. Българчетата трябва да се адаптират и да намерят своето място в новите условия. За да навлязат в чуждия език и наваксат пропуските в обучението и особено във възпитанието си, те полагат огромни усилия. Младите организми трудно издържат на напрежението, а в някои страни и на суровия климат, и много от тях боледуват и умират. Въпреки огромните трудности и лишения българчетата успяват да се включат в работата на европейските слависти, да запознаят чуждата общественост с миналото на своя народ, с неговия език, бит, култура и съвременни политически амбиции, да защитят мястото му в европейската култура. Това е книга за личностните и менталните страни във формирането на новобългарската интелигенция и обучението ѝ в „чуждина“, както Р. Жинзифов нарича страните, където учат българчетата. Тя е изследване на сложната и болезнена трансформация на цялата нация в процесите на модернизация при навлизане в Новото време.