Анотация
Изследването върху социално-религиозните утопии в епохата на руския духовен ренесанс търси обяснението на наличните разновидности на утопизма в спецификата на синтетичните по характера си философски конструкции, далеч от академичния тип философски системи. "Органичната" форма на философстване, разбирана не толкова като рефлексия, а главно като дело с практическа насоченост, представя възможнаст за изява на дълбинните характеристики на националния характер, на копнежа по идеала. Представата за осъществимостта на идеала, на абсолютното в сферата на наличната историческа тъкан е характерна част от изследваните философско-религиозни концепции. Същевременно ядрото на утопичния замисъл е търсено в гностичната нагласа, присъща на представените многобройни идейни течения. Книгата разкрива и философската артикулация на гностицизма сред "светската религиозност" в Русия от разглеждания период и изтъква деструктивния патос на доминиращо настроение във всички интелигентни групировки, обяснявайки го с наличието на силен гностичен заряд в идеите им - нагласата за тотално неприемане на "този" свят, за бързата му, радикална смяна с друг. В такъв контекст са изследвани вариантите на "човекобожие" - на изразяващите националната специфика гностични светоусещания, обусловили различни утопични проекти - за "нов" човек и пр., като е изявена връзката им с последвалата реализация на социалната утопия.