Д.ф.н. Нина Димитрова е професор в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Изследователските ù интереси са в областта на историята на философията (българистика, руска религиозна философия, история на идеите), философията на религията, новите религиозни движения, философската антропология. Тя е автор на монографиите: Часът на българската интелигенция (София, Парадигма, 2010); Дебати около българския гностицизъм – ХХ век (Велико Търново, Фабер, 2008); Религия и национализъм. Идеи за религията в междувоенния период в България (София, Фабер, 2006); Образи на човека. Антропологични идеи в българската философска мисъл между двете световни войни (Велико Търново, Фабер, 2003; електронно издание, 2005); Националната руска философия – pro et contra (спорът между неославянофили и неозападници – ХХ век) (Велико Търново, Фабер, 2002); Социално-религиозни утопии в руския духовен ренесанс (София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2002); Гностични мотиви в руския Сребърен век (София, ЛИК, 1998); Утопия и есхатология в руския Сребърен век (София, Кронос, 1995); Достоевски и руският религиозно-философски ренесанс (София, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 1994) и др.