Монографията е етноложко изследване на специфичното експониране на репродуктивните и вегетативните цикли в традиционната култура. Негов обект са сезонната ритмичност на поредните раждания в част от живата природа (при домашните животни и културните растения) и съотнасянето им с ритъма на човешкото възпроизводство. Чрез ритъма на живота се търси спецификата на българската култура в потока на балканската традиция, в която са отпечатани изконните поминъци на народите от региона – земеделието и овцевъдството. В книгата е използван материал от традиционната култура на българите, на други балкански народи и на балканските номади – каракачани и арумъни. Хронологичните рамки на проучването обхващат времето от края на XIX до средата на XX в. Културното моделиране на жизнените цикли на хората и на животните в традиционното общество ги прави съотносими в обредните действия. Родилната обредност е анализирана като система от представи за човешкия репродуктивен цикъл, който е част от общия процес на създаване на живот, подчиняващ се на биологични ритми и на социална регулация.