Настоящата книга е посветена на манастирите около София, образували в миналото комплекса Софийска Мала Света гора. Проследено е тяхното възникване и развитие през различните исторически периоди. Появили се по различно време (някои от манастирите са създадени в годините на Първата българска държава), светите обители бележат своя най-голям разцвет през XIV в., когато в Софийско се образува комплексът, наречен по подобие на Атонския Средечка (Софийска) Света гора. В монографията са очертани и промените, настъпили в социалната роля и място на софийските манастири след падането на България под османско владичество, и съдбата им по време на Възраждането и след Освобождението на България до наши дни. В книгата са разгледани 46 манастира в близост до София, представени с техните архитектурни и иконографски особености. Отделено е място и на състоянието и функциите на софийските манастири днес. Разгледано е съвременното протичане на християнските празници в тях, като се показва доколко са запазени и се изпълняват и традиционните народни обичаи. Изследването е допълнено с данни за светците – патрони на манастирите в Софийско, и свързаните с култа към тях обичаи и обреди.