Книгата дава възможност да погледнем и в храма на "другия": за християните - в джамията и синагогата; за православните - в католическата и протестантската култова сграда; за мюсюлманите - в християнските и юдейските черкви. Познанието за материя и светлина, за мястото на символа и въздействието на пространството претворило духа на времето, магията на изкуството - това е кодът за разкриване и "разчитане" езика на храма независимо от религиозната принадлежност на богомолците. Това е архитектурният език, който прави човека съпричастен на великото тайнство и общуване с Бога независимо от религията, за която първоначално е изграден храмът. В определен исторически период езически култови сгради са преустройвани в християнски; християнски - в ислямски; ислямски - в християнски. Духовно осветеното място запазва своя потенциал, духовното си излъчване. В архитектурния образ на новата култова страда се открояват нови акценти, налагат се като доминанти в селищната среда: кула-камбанария или минаре на джамия, както и куполът - символ на небето. Сградата бележи центъра на търговското средище или махалата, обособена по етнически и религиозен признак (християнска, мюсюлманска, юдейска). Храмът и в Новото време трябва да заеме мястото си на композиционен център в селищната среда, като вгради традицията на новото светоусещане, като открие нови форми, които обогатяват човешкия дух чрез красотата като символ и духовно излъчване. Архитектурата на храма има свои неписани закони, свой тайни. Духът на нашето време търси своя нов образи в храма. За да го открием, трябва да познаваме пътя, извървян до днес от култовото строителство по българските земи, неговата специфика, устойчивостта на традицията, тайнството и духовното излъчване на "святото място".