Преди 70 години, след настъпилите през лятото и есента на 1944 г. коренни промени във военно-стратегическата обстановка в полза на антихитлеристката коалиция, България е изправена пред необходимостта да търси възможност за по-безболезнено излизане от Втората световна война. „Голямата тройка“ (СССР, Великобритания и САЩ) още от лятото на 1943 г. разработва перспективни планове за следвоенното устройство на света и за принципите, които те трябва да следват при прекратяване на военните действия с европейските страни – членки на Оста. Пример за това стават събитията, свързани с България. В първия том „Примирието между СССР, Великобритания, САЩ и България (януари–октомври 1944 г.)“ на двутомния документален сборник „Великите сили и България. 1944–1947“ се обнародват документи, които разкриват преговорния процес и изработването на условията за подписване на примирие между Съюзните сили и България от началото на март до 22 октомври 1944 г. Публикуват се вариантите на примирието, подготвени от Великобритания и САЩ (самостоятелни и съвместни) в периода март – август 1944 г., и от СССР – след 9 септември 1944 г. В сборника намират място дискусиите, водени между съюзниците по отделни клаузи на примирието, в частност относно изтеглянето на българските войски от гръцка и югославска територия, участието на българската армия във военните операции срещу Германия и признаването на България за съвоюваща страна, както и по повод отговорността на трите страни при осъществяването на контрол върху изпълнението на Съглашението за примирие, за ръководството (председателството) на Съюзната контролна комисия и др. Предадена е атмосферата, в която са водени преговорите, показани са сериозните противоречия между съюзниците, възникнали при обсъждането на условията за примирие във връзка със стремежа на всяка от страните да засили възможностите си за влияние в следвоенна България. Представена е позицията на българското правителство по предложените условия за капитулация преди и по време на под