„Критика на чистия разум“ според самия Кант e трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на Критиката, в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални условия за обединяването на многообразното на опита в синтетичното единство на нашето съзнание, със синтетичните съждения a priori от чисти понятия като принципи на метафизиката и накрая с идеите като понятия на чистия разум, които разглеждат опитното познание като определено от една абсолютна тоталност на условията и служат да се издигнем в реда на условията до безусловното. Във връзка с идеите стои учението за трансценденталния идеализъм. Кант посочва, че тезите и антитезите при антиномиите са възможни, защото се излиза от две различни становища – това на света във времето и пространството и това на света сам по себе си. Във втората част на Критиката е изложено учението за трансценденталния метод, което се занимава с формалните условия за една завършена система на чистия разум.