Човешкото съществуване е свързано с осъзнаване не само на живота, но и на смъртта. Отношението към нея обикновено не е ведро и логично. Нещо повече – страхът от смъртта (собствената и на близките хора и общности) е един от факторите, помрачаващи нашето самочувствие. Монографията си поставя за цел да обхване във възможната пълнота един фундаментален (и вечен) философски и екзистенционално-психологически проблем. Авторът се надява изследването да открие перспективи за по-адекватно, издигащо се над традиционните предразсъдъци разбиране за смъртта и безсмъртието чрез прилагането в единство на логически и психологически подходи. Първият том въвежда в темата, изяснява нейното общосветогледно значение, анализира я в системата от основни духовни приоритети и най-вече във връзка с цялостния смисъл на живота. Наред с психологическите аспекти на проблема са разгледани и неговите етнографско-митологични, философски, частнонаучни, емпирични и теоретични страни. Специално внимание е обърнато на материалистичната, агностичната и актуалистичната парадигма, а също и на паметовата приемственост – безсмъртието „назад във времето“. Книгата предлага отговори на фундаментални въпроси, вълнуващи всички, които не са безразлични към проблемите на човешкото и космичното битие.