Милко Каназирски е роден през 1936 г. Завършва първоначално геохимия (1959), а по-късно химия (1969) в Софийския държавен университет (днес: Софийски университет „Св. Климент Охридски“). През 1964 г. постъпва като научен сътрудник в Геологическия институт при БАН. През 1982 г. получава научната степен кандидат на геолого-минералогическите науки, през 1996 г. става доктор на науките, а през 1999 г. – старши научен сътрудник І степен. В периода 1978–1985 г. е бил заместник-директор на Лабораторията по експериментална и техническа минералогия при БАН и заместник-директор на Института по приложна минералогия при БАН. Бил е член на Академичния съвет при Центъра за обучение на БАН и член на Специализирания научен съвет по геологически науки към Висшата атестационна комисия (ВАК), както и на Научния съвет на Геологическия институт при БАН. Водил е курс „Околорудни изменения на скалите“ за магистърска степен в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“ – София. През 1972–1974 г. е работил в състава на група за геоложко картиране на Куба по договор между Кубинската академия на науките и БАН. Специализирал е при акад. В. А. Жариков в Института по геология на рудните находища, петрография, минералогия и геохимия при АН на СССР и в Института по геология и геофизика на Сибирското отделение на АН на СССР. Има многогодишно научно сътрудничество и съвместни публикации с видните учени проф. д-р И. П. Иванов и проф. д-р Г. П. Зарайски от Института по експериментална минералогия при АН на СССР (днес: Руска академия на науките), представители на водещата в световната наука физикохимична петроложка школа на акад. Д. С. Коржински. Научните интереси на ст.н.с. І ст. Милко Каназирски са в областта на метасоматичната петрология с акцент върху физикохимията при процесите на околорудни изменения на скалите – физикохимичен анализ на минералните парагенези, експериментално моделиране на минерални равновесия и на метасоматична зоналност и числено моделиране на метасоматични процеси. Оригиналн