Проф. Димитър Пушкаров завършва физика в Московския държавен университет ,,М. В. Ломоносов“. Дипломната си работа (1969 г.) и докторската си дисертация (1972 г.) прави под ръководството на акад. И. М. Лифшиц. През 1985 г. защитава дисертация и получава степента доктор на физико-математическите науки в ОИЯИ – Дубна (Русия). За нея му е признато създаване на ново научно направление – квазичастичен подход в квантовата теория на дефектите и солитонните вълни в деформируеми твърди тела, частично включено и в тази монография. По мнението на М. И. Каганов Пушкаров въвежда порядък в цял раздел на теорията на твърдото тяло, а според световноизвестния акад. Л. П. Питаевски има всички основания да се смята, че тази теория скоро ще се смята за класическа. Проф. Пушкаров е сред създателите на теорията на квантовите кристали и квантовата дифузия, неговото име носят температурни зависимости и нов тип нанокластери. Въвежда ново моделно уравнение в нелинейната оптика, предсказва магнитните солитони в модела на Хайзенберг. Автор е на квантовата теория на краудионите. Трудовете му са цитирани над 950 пъти. Работил е основно в БАН, където 30 години ръководи направлението по теория на кондензираното състояние, а също в чуждестранни и български университети и научни организации. Носител е на престижни научни награди, почетен член е на Съюза на учените в България, член е на международни и научни организации и редколегии, два пъти е бил заместник-министър на науката и висшето образование. Повече информация за автора има на http://fairscience.wordpress.com.