Трудът е посветен на личните имена, давани на новородените в някои български градове. Обръща се повече внимание на средно големите градове, разположени в четирите посоки на географската ни карта, като едновременно с това продължаваме с наблюденията и върху най-големите градове у нас, които задават модата в именуването. Доколко по-малките градове, които са и областни центрове, съхраняват традицията в номинативните практики, е въпрос, който вълнува не само учените, изследващи антропонимята, но и една голяма част от гражданското общество.
Отчитаме и интернационалността на твърде динамичните процеси в началото на 21. век. Модите са свързани с влияния, идващи от страните в Западна Европа. Немалка част от българите живеят в други европейски страни, има и много смесени бракове. Процесите на интернационализация и унификация на имената засягат всички култури и страни, особено тези в Европа.
Друга тенденция, характерна за именуването в средно големите градове, е, че в тях до голяма степен се следват модите в най-големите, но имат и своя специфика. Почти във всеки град съществуват и имена с висока честотност, които не са характерни за останалите населени места.
Отчитаме, че традициите се спазват в по-голяма степен при мъжките лични имена, а имената на българските владетели са едни от най-предпочитаните.
Типично българските имена, които допреди 50 години са в началото на антропонимните таблици, днес са на изчезване не само в най-големите, но и в средните по големина градове у нас.