В предложеното изследване се изучават промените в равнището на раждаемост в България в контекста на протичащия преход към отлагане на ражданията и наблюдаваните изменения в повъзрастовия модел на раждаемостта, в кохортен и периоден аспект. Представени са теоретико-методологичните основи на изследване на отложените раждания и ниската раждаемост. Резултатите от напречния анализ на раждаемостта дават основание да се определи началото и етапите на прехода към отлагане на ражданията в България. Изследвани са промените във фертилния модел общо и по ранг в надлъжен аспект, което позволява да се определят поколенията жени, с които стартира преходът към отлагане на ражданията. Установени са равнищата на бездетност при поколенията жени, завършили репродуктивния си живот. Прогнозирана е кохортната раждаемост на жени все още във фертилна възраст по метода на референтната кохорта, предложен от Земан, като основният диференциращ фактор за прогнозните варианти е степента на възстановяване на отложените раждания, дезагрегирани по ранг.