Настоящият труд, като трета част от изследването, посветено на българските езикови следи в Беломорието и Южните Родопи през XVI в., представя антропонимни и ойконимни данни за българското християнско население в някогашната Неврокопска каза, открити в османски данъчни регистри с датировка 1569 – 1570 г. Териториалната единица Неврокопска каза включва части от Югозападните Родопи (дн. Гоцеделчевско), включително областта Чеч, както и районите на Южен Пирин, на Зърневското поле и Белотинската долина. Към нея спада също част от историко-географската област Мървашко. Последните три района, както и южната част на историко-географската област Чеч, наред с част от историко-географската област Мървашко, днес по стечение на политическите обстоятелства са в територията на Гърция. Селищната мрежа в Неврокопска каза включва близо 120 селища с българско християнско население. Проучването представя интересни езикови данни за него. Направена е съпоставка с антропонимен материал от Южните Родопи и Западна Тракия; от областта Рупчос в Среднородопието, по данни от XVI в., както и с антропонимия от XV в. от различни краища на българската етническа територия. Трудът ще представлява интерес за наши и чужди изследователи: езиковеди, историци, етнолози, тъй като освен строго езиковедски (главно антропонимни и ойконимни) данни, включва сведения за материалната и духовната култура на българското християнско население в описаните райони. Фактологията ще е полезна и за потомците на многобройните български бежанци от посочените райони: Зърневското поле, Белотинската долина и историко-географските области Мървашко и Чеч, които се интересуват от своята родова българска история.